Полянката

Настроените му беше ужасно,вчера успя да се скара със два от водещите вампира във градът и получи наказание.Бяха си разменили меко казано нецеливизовани изрази,обиди и сега трябвше да се оправя някак.Трудния му характел беше доста голям проблем и още със пристигането си създаде няколко неприятеля,който го считаха за жалък и самоуверененадувко.Даже и сутрешната закуска,която си направи със един отшелник никак не го стопли и просто го довърши по бързия и механичния начин.Не му се занимаваше със някакъв глупав елф,който се оказа долна стока лицемерно същество,но трябваше да внимава със вампирката,който изглеждаше доста заплашителна,когато някой я ядоса.Често казано,сега хич не му беше до нищо и реши да отиде н полянката,където да осатне сам със себе сина спокойствие.Трябваше да поработи доста върух себе си,оабче и нямаше да позволи някакви си тамъ същсетва да му държат сметка.Излегна се на мекаат земя,леко затоври очите си и си предсатви мисленно,как ще срещне някой момиче,което да го пормени изцяло и да не се държи тъй егоистично.Малко му беше самотно,че е сам във градът и му се исакше да срещне приятел,но като се имаше какъв късмет имаше,едва ли щеше да му се сбъдне това пожелание.

Докато размишляваше за положението си във градът и как трябва да се държи,изведънж нечий глас го извади от негова дрямка и го върна към действителността.Извърна се и видя непознато момиче,което сотеше недалеч от него и го гледаше някак притеснено.Неговото шекто чуство му подсказва,че тя е вампир,но за разлика от първаат дето срещна преди няколко дни,тя е на друга вълна и изглежда безобидна.Малко смешно се получи,цащото двамата се гледаха и нищо не казваха.Непознатата някак си тихо се обади и се опита да го поздрави.Тази нейна поява го изненада,защото не беше очаквал някой друг като него да се приспособи и то точно на полянката.От друга страна,след всичко което се случи,сега се откриавше възможност пред него да не държи толкова гадно и да бъде по-любезен.Никога досега не се беше усмихвал,но някак си лицето му се смекчи и се появи нещо подобно на усмивка.
-Здравей,я гледай каква изненада,не очаквах на това тихо място да се появи друг вампир-каза той и се доближи до нея.Беше много хубава,но по-важното,че си намери компания и нямаше да му бъде толкова самотно.Някак си цялото напрежение напоследък падна от плещите му и сега младият вампир почуства някакво съвсем леко вълнение.След като оосъзна,че гледа глупаво,отново стана сериозно и се представи:Казвам се Тод Мартин и отскоро съм в града,как е товето име?

Леле,това момиче е толкова притеснена и сладка"мислеше си той,доакто я гледаше как заеква и се опитва да завърже разговор,но някой от думите й бяха доста странни,акто например тази морой,за която не беше чувал нищо.Не исакше да бъде любопитен и по никакъв начин нямаше да нахалства,обаче не разбираше защо тя заекваше и губеше смисала на вяска едно сове изречение,защото той нищо нямаше да направи и да я нагруби.Отдавна не беше се забавялавл така и започна да се смее и така продължи около десет минути,доакто накрая не издържа и престана.Кристен изглеждаше доста забавна личност и хич не го интересуваше каква е ,само трябваше да внимава със него,защото неговият харакетр бе доста известен във градът и трудно се въздържаше.
-Ей,недей да ме гледаш така странно-каза той и й хвърли един сърдит поглед.Не виждам нищо лошо във това да се смея,много си забавна и реакцията ми хареса-допълни вампирът и замълча,защото не беше от приказливите и реши да й остави време да се успокои.

Тод реши да й помогне и почисти косата й от тревата,която бяха залепнали по нея.изглеждаше доста загрижена за нещо и явно очакваше да получи обаждане,защото постоянно гледаше към телефона и изражението й беше доста напрегнато и разтревожено.Остави я да се полежи малко на земята и да си събери мислите,защото колкото по-притеснена изглеждаше,толкова повече нещата се объркваха и ето,тази случка със паденето говореше за нейното състояние.Сега вече настроението му се разведдри и ставаше все по-добре,нореши да я изчака и ако му даде знащ по някакъв начин да продължат разговара,тогава щеше да се включи .През това време той реше да потренира малко и да направи няколко упражнения,защото от цялото това лежане,беше се схванал и раменете му почнаха до го болят.Обърна гръб на Кристен,да не я притесянва и като начало започна със нещо,подобно на гиманстика.Последваха я лицевите опори и накаря за десерт реши да потича за движение и за по-малко от минута обиколи целият хълм.Това му се отрази доста добре и щом приключи,просна се на меката трева и се разсмя о ттудовлствие.

От страни вероятно това,което направи перди малко изглеждаше странно,но вампирът реши да поразведри малко обстановката и нарочно започна да тича като пумпал нагоре-надолу.Това имаше доста забавен ефект,защото сле дкато приключи беше малко замаян,но и щастлив и не можеше да се въздържи да не го направи.Напарви се ,че не вижда усмивката на Кристен,която явно го е помислила за някой чудак,така че вече са двама.
Тя обаче нищо не казваше,вероятно мислите й бяха объркани,таак че Тод съвсем небержно подхъврли:
-Вероятно се чудиш дали да ме попиташ къде са намираме и какво е това място?
Въпросът беше доста изненадващ и върху лицето й се изписа силна изненада.Вероятно си помисл,че чете мислите й,но грешеше.
-Ти как позна?-невярващо попита момичето и гласът й пак заекна.
-Нищо работа и недей да мислиш,че чета мисли.Просто беше лесно по изражението ти да схвана за какво мислиш-допълни съвесм невинно Тод и парвейки се,че не вижда учудената й физиономия,попита:
-А сега ще ми кажеш ли за какво толкова се тревожиш,че се държиш толкова стеснително и притеснено?

Времето постепенно ставаше по-хладно,вятърът се усилеваше и небето започваше да потъмнява.До няколко минути най-вероятно щеше да започне да вали,а защо и не да се образума някой буря.Тод хич не се боеше от времето и зачака дъждът да завали,защото във спомените си като малък много обичаше да се разхожда и да си играе под дъжда.Обожаваше когато настанат бурни и хладни дни,който го презареждаха със енергия и го караха да се забавлява.
Отговорът й никак не беше изненадващ,защото въпреки че изглеждаше толкова стеснителна и свита,много често външният вид лъжеше,така че нямаше намерение да се подвежда.Беше леко пребледняла,вероятно след неговите луди движения нагоренадолу,са предизвикали световъртежи в главата й.Нищо,не е болка за умиране и може да се спарви със това.
-Хей,чак сега се сетих-със извинителен тон се обади той.Съжалявам,на няколко пъти ти обърках името,не се казваш Кристен,а Кристин.
-Радвам се,че се усети-казах някак строго,но и меко момичето.Не обичам много,когато някой ми обърка името и започва да свикква.Все едно е да ти кажа Под,вместо Тод.
Това си го биваше и се получи нещо като рима и то доста смешно и момечто се размя.Въпреки че до момента не се бе разкрила достатъчно,неговото шесто чуство му подсказваше да се довери и да не се съмнява.
Тези двамата наистина се озаха странна двойка-единият заекващ и притеснителен вампир или какквото и да съещство да беше тя и вампир,който обича да бяга и като луд и без умора тича във противоположни посоки.
Тази грешка със името,никак не го смути и леко извърна глава към небето.Всеки момент можеше да заваби и той можеше да остане,но ако Кристин поиска може и да си приберат по живо и здраво.

-Не,нищо подобно,много се радвам,че ми правиш компания-побърза да каже Тод,защото не искаше да остава пак сам.Нейното присъствие го караше да се чуства добра и ако останеще много щеше да се зарадва.Просто не исакше да я притиска по някакъв начин,а си личеше,че и тя беше доста притеснена и не беше свикнала да разговаря.По-скоро беше малко по-затворена от нето,вероятно обичаше тихите места,който й носеха спокойствие и като каза дъждът също имаше своята роля.
-Знаеш ли,ще остана и двамата ще са насладим на този дъжд-ободряващо каза отй и се усмихна.Искам ад се учстваш добре и ако не ти се говори,няма проблем.
Момичето стоеше неподвижно и нищо не казваше,но явно обмисляше чутото и после кимна с глава.Очите й засияха,усмивка се плъзна по лицето й и явно щяха да се насладят на поройния дъжд,който започваше да се усилваше.
Младежът нямаше пробелми със своето физическо сътояния,нямаше как да се разболее и мълчаливо започна да си играе със капките,който по(наха да се сипят върху лицето му и да го гъделичкат.Този ден не беше чак толкова лош,срещна също толкова странно същество като него,въпреки че това си беше само привидно.

Времето ставаше все по-бурно,студено и вече целият се беше намокрил,но това по никакъв начин не отклони вниманието му от момичето,което най-после успя да преодолее своята стеснителност и да успее да ес отпусне.Тя се престраши да му заде въпрос и искаше да научи нещо повече за него.Той поначало не обичаше да разказва историята си,която не бе много приятна,но щом тя се интересуваше накратко щеше да й каже.
-Роден съм във град Кембридж,това е малък град в Англия в семейсво на вещица и вампир.По-точно майка ми Анна е наполоивна вещица и вампир,а той е чистокръвен вампир и заради това тя може да има поколение.Детството ми е не ещастливо,защото те двамата са се обчали много силно,но моята поява разваля техните намеерния за щастие и те решават да се отърват от мен.Опитват се да ме убият,но разбират,че съм неразрушим или просот казано не могат да ме убият.Със течение времето разбирам са мойте сили и ми сатав ясно,че съм доста по-силен от който да е вампир или върколак.Но тъй акто не умея да си ги използвам по предназначение,това ми създаваше неприятностни и не занех как да се държа и да се контролирам.Напуснах градчето и отдавна не съм чул нищо за родителите си,но не искам да знам,защото заради тях аз доста страдах и не можах да се насладя на хубавите неща,който предлагаше живота.
Тод завърши разказа си и почуства как вътрешно гневът му се надига,цялата болка таена през годините отново се появаваше,но не искаше Кристин да го види в този вид и се помъчи да се успокои.

Лекото вълнение и болката,който изпита докато разказваше историята бързо преминаха и лицето му стана като камък.Всичко беше оставил в миналото и не исакше да се връща назад.Беше го преодолял и сега исакше да има живот,по-добър и да не зависи от никой.Забеляза,че момичето се натъжи и се разтрои от чутото и побърза да я успокои.
-Недей така,нищо не е станало.Радвам се,чи ти споделих моята история и вече знаеш основното.Ни си виновна по никакъв начин,аз се радвач че ти го разказах и сега ми стана по-добре-увери я Тод и леко я потупа по рамото.
Това си беше самата истина,защото беше срещнал сродна душа на която можеше да довери свойте най-съкровенни тайни.Имаше й доверие и знаеше,че това ще си остане между тях.
Не беше задължително да говорят много,за да разберат,че се чустват добре помежду си и могат да бъд искренни и честни един към друг.

Точната дума беше смразяване,вцепение и шок,това почуства,когато чу думите на Кристин и начинът по който се отнесе със него.Думите й удариха право в целта и за момент не можеше да мръдне и да асимилира случващото се.Не бе ше очаквал такава нейна реакция и то за едно потупване,чрез което той въобще не се отнесе със нея като момче, а просто исакше да я успокои.
Разбира се,че имаше и дург начин прмерно да я прегърне,но можещше да получи плесница.Това бе леден душ,който се изля върху него и няколкосекунди не помръдваше.Кристин вероятно вече съжаляваше за думите си,но вече беше късно и всичко хубаво,което бе изпитал днес се разруши на парчета.
Край,усмивката му изчезна и лицето му се вкамени,очите му заблестяха гневно и се изправи на крака.От вътре бушуваше силен гняв,разочорование,че беше се открил перд нея по такъв начин и това беше грешка.Грешка,която никога повече нямаше да повтори и да бъде такъв глупак,че някакво мочие да го използва.
-Жалко,а аз те мислих,че по някакъв начин сме станали приятели-гласът му беше станал ледено студен,безпристрастен и лишен от всякакви емоций.
Изпиат силното желание да върне жеста и да се отенес със нея като парцал,но не можа и вчесто това продължи:Съжалявам,че по такъв начин изтълкува това потупване,не исакх да те засегна.Както и да е,всичко ми стана ясно и вече няма какво да си кажем.
Тод я изгледа няколко секунди,след което без да казва нищо,тръгна си от поляната и се запъти някъде,където да не се сблъсква със такива същества,който да се отнасят неблагодарно и предателски с теб.