По тъмната улица

Тъмната улица бе голяма, но изключително страшна и зловеща. Тук не се срещаха хора откакто са се водили войни. Внимавайте, защото тя се обитава от всякакви зли същества.

Вече беше нощ. Единадесет и половина вечерта. Идеалното време за един вампир да скита навън. Но не беше кой да е вампир. Красиво, изваяно като на богиня тяло се задаваше по тъмните, опасни улици на Хестия. Но точно такива като Силвър ги правеха опасни. Този път, вампирката беше заложила на прилепналите по тялото кожени черни панталони, бяла туника и ботуши, стигащи малко под коляното, които бяха на наистина много висок ток. Наистина момичето честно сменяше цвета на косата си. Но пък както и да изглеждаше, винаги беше хубава, което не беше само заради расата `и. Фейтън ходеше с бърза, грациозна крачка, а токовете `и тракаха шумно. Нямаше нищо живо по тази улица. Сега, очите на красавицата бяха гарваново черни. Непълната луна отразяваше лъчите си в зениците `и. Защо не бяха рубинено червени? Защото Сил беше сита. Не се нуждаеше от кръв, защото ловува преди два дни. Дългата `и топлошоколадова коса на къдрици се развяваше от темпото, с което вървеше момичето. Очите `и обхождаха всяка частица от улицата. Докато вампирката вървеше, тя чу някой зад себе си.

Обикновено когато хората пристигнат в нов град започват разглеждането му от парковете и приятните заведения,но не и аз.А и не може да се каже,че съм човек.Расата ми ме дърпаше към страшното и мрачното и ето как се оказах на някаква доста страшна улица.
Отдалеч се чуваха токове,които приближаваха.Чудех се кой ли може да е тук по това време.Ако беше човек.. не,бях решил да не хапя хората още от първия ден.И когато фигурата приближи се успокоих,не беше човек.Но след малко се разнесе миризмата на топла кръв.Изглежда имаше компания..Край със спокойствието!

ПП:Сори,че писах сега,но снощи нямах възможност.

Моля те, опитай се да пишеш в 3то лице. (:

Когато Силвър чу, че някой я следи, тя спря внезапно. Вампирката се обърна и видя едно високо, стройно и определено много привлекателно момче, което хвана погледа на Фейтън. Тя повдигна заинтригувано вежда. Очите на Сил бяха черни като нощта. Зениците не се отличаваха от ирисите `и. Огледа непознатият от горе до долу. Имаше доста здраво тяло. Силвър се усмихна самодоволно, прокара пръсти през непокорната си коса и заговори:
- С нещо мога ли да Ви помогна? - попита красавицата, а кадифеният `и глас тихо се сля с мрака.
Моментално, Сил прочете мислите му. О... беше вампир. Странно, но перфектно. Къдрокоската направи няколко ритмични и плавни крачки към момчето и се усмихна дяволито. Внимателно докосна тялото му, но в същата секунда дръпна рязко пръстите си, сякаш се беше опарила. Момичето прехапа устна, сякаш това означаваше "извинявай". Но ни най - малко не искаше да се извинява, напротив даже.

Стефан на своя глава се усмихна.Беше му ясно какво означават тези знаци.Е,поне бяха от хубаво момиче.
-Нищо особено,просто се изненадах,че тук има някой друг.. вампир - Стефан искаше да види реакцията и когато спомене расата им.Беше видно от километри,че и тя е от кръвопийцте.
-Аз съм Стефан Салватор междодругото! - добави русокосия вампир

О, вампирът си призна, че е вампир. Стефан Салватор, така значи. Кучка? Хах, може би, но поне задоволена. Не, Силвър не беше такава. Просто това беше една от милионите `и маски. Не искаше задълбочена връзка, защото беше сигурна, че ако е обвързана сериозно с някого, ще се случи така, както с Питър. Но в Стефан имаше нещо необикновено, неописуемо, което по някакъв начин странно привличаше Силв. Само ако се загледате в изразителните `и, черни очи, можете да разберете много за чувствата и миналото на момичето, както и че не е такава, за каквато се представя. Но Фейтън загърби тези мисли и се върна на държанието си на такава, каквато не е. Въпреки това, изглеждаше напълно естествено. Това беше просто по причината, защото тя беше невероятно добра актриса.
-Е, като сме стигнали до тук, аз съм Силвър Фейтън - самодоволна нотка се долавяше в гласа на момичето. Тогава, тя се загледа в земята. Не, курвенското държание не беше за нея. Но пък изглеждаше добре така. А и можеше да се преструва отлично.

Настъпи мълчание.Стефан смяташе поговорката ''Щом не знаеш какво да кажеш,по-добре си замълчи'' за много вярна.А и той рядко споделяше нещо повече за себе си.е,разбираемо е при такава история...
Вампирът прибра ръцете в джобовете си и се загледа в луната.Беше пълнолуние!Незнайно как,но това му напомни,че скоро не се е хранил и изглежда беше гладен.
-Е,аз съм нов тук!

Докато Силвър стоеше безмълвно, усети, че започна да капе. Дъждът ставаше все по - силен и бавно и напоително капеше върху земята. Вампирката не знаеше защо, но чувстваше, че трябва да стои тук, заедно с непознатия, под дъжда, пък дори и да си мълчат. Чу мислите на Стефан и осъзна, че той се чувства неловко заради мълчанието. Тогава, Сил се отказа от всички свои лица или персонажи, на които искаше да прилича. Сега вече щеше да бъде себе си. Сабу обувките на висок ток и ги захвърли. Остана боса. Усещаше водата под ходилата си. След това погледна Салватор в очите и му се усмихна, след което сведе поглед към земята.
- Знаеш ли, обичам дъжда. Обичам и луната.
След това, тъмнокоската чу още няколко мисли на Стефан. Той беше жаден. Ъгълчетата на сочните, пепеляво розови устни на момичето се извиха нагоре и тя нави левия ръкав на блузата си.
- Жаден си, знам го. Пий от кръвта ми. За мен няма значение.
Силвър видя объркания поглед на вампира, но тя го гледаше продължително в очите. Просто нямаше как човек, камоли пък вампир, да откаже на този поглед, на тези умоляващи очи... Косата на момичето вече беше мокра, както и дрехите `и. Но не я интересуваше. Тя щеше да се прибере в къщата си след време и да се подсуши.

Нямаше как да приеме да пие от кръвта и.За разлика от брат си той бе по-затворен,с повечко тайни за криене и малко повечко съвест.
-Мисля,че не е необходимо,мога да издържа! - отговори русокосия и се загледа в очите и.Очите са прозорец към душата.
За няколко секунди дъждът достигна до костите им и капеше от косите им.
-И аз обичам дъжда.. - каза Салватор и тръгна надолу по улицата.След няколко крачки спря и обърна главата си наляво.
-Идваш ли? - нямаше представа къде отива,но вече бе тръгнал

Силвър усещаше милионите дъждовни капки, напояващи непокорните `и кафяви коси, които вече бяха станали черни, поради факта, че бяха мокри. И Стефан обичаше дъжда. Това беше хубаво. Имаха поне едно нещо лошо. Сигурно вече момчето си беше направило ужасното лошо първо впечатление за "адска кучка". Но Сил не беше такава. Беше упорита, вярно. Затворена в себе си, егоист, не обичаше новите запознанства и прочие, но сред всички тези минуси се криеше една много чувствителна и емоционална личност, която е лесно ранима. Вампирът тръгна. Тъмнокоската въздъхна, но в този момент, Стефан се обърна неочаквано.
- Идваш ли? - попита я той.
Фейтън нямаше представа накъде отива Салватор, но очевидно и той не знаеше, съдейки по мислите му. Вампирката кимна и тръгна към него. Чуваше как джапаше в локвите, образували се по пътя. Бързичко настигна Стефан и зачака някаква реакция от негова страна.

Стефан просто вървеше като се мъчеше да не обръща внимание на всичките мисли в главата му и това предупредително чувство,което не го напускаше откакто бе пристигнал в града.
Мълчанието му бе повече от присъщо.Но преди време не беше такъв,просто всичко,през което е преминал го е направил суров,непоказващ чувствата и емоциите си.За сметка на това обаче можеше да усеща тези на околните.

Силвър и Стефан вървяха дълго. Момичето усещаше, че има нещо, което притеснява вампира, но реши да замълчи. А и не можеше да достигне точно до тези негови мисли. Тогава, Силв спря за момент и хвана Стефан за киткака. Той също спря и я погледна въпросително. Дъждът валеше. Вече целите улици бяха в огромни локви, а Фейтън беше подгизнала.
- Виж, Стефан... Знам, че има нещо, което те притеснява. Сподели ми... Минала съм през доста неща и бих могла да те разбера.
Тази нежна страна на Силвър се показваше изключително рядко и то само за определени хора. Вампирката беше преминала през толкова много неща... Тогава, Силвър отново извърна поглед към Стефан.

Е,това наистина успя да го изненада,нещо,което се случваше изключително рядко.Той леко отмести глава от лицето и в най-близката локва и се загледа как огромните капки дъжд падат в нея.
Мисълта да споделя с някой и още повече с някой,който е срещнал толкова скоро,беше непосилна за него.
-Няма нищо! - отговори той.Но пък започна да се чуди как е разбрала,че изобщо има нещо.Ама,разбира се,някои вампири могат да четат мисли.Поне сега Стефан щеше да внимава какво точно и представят мислите му.

След като отказа да сподели, Стефан тръгна напред по улицата. Силвър го догони. Тя искаше да разбере повече за вампира, защото може би това беше единственият себеподобен в този град. Докато вървяха бавно под дъжда, момичето обърна глава към Салватор.
- Е, разкажи ми нещо за себе си.
Помоли Силвър. Да, усети, че трябва на свой ред тя да каже малко от историята си. Добре... Щеше да е доста трудно. Момичето преглътна и въздъхна тежко, след което заговори.
- Всъщност, аз съм родена в Оксфорд, Англия. Единствено дете съм. Освен това имах и една баба, която обичах страшно много, но животатът не е вечен.... - пауза. Не можеше да продължи нататък, но поне се опита.
- Превърнаха ме във вампир, когато бях едва на седемнадесет. И, ето ме тук, пред теб, на шейсет и четири години.
Така завърши кратичката история на тъмнокоската, но тя не се нуждаеше да продължава нататък. Погледна, че пръстенът на ръката `и липсваше. О, по дяволите! Беше го забравила. Трябваше да се прибере в дома си, защото иначе щеше да стане на прах само след няколко часа, когато изгрее слънцето.

Май вече беше ред на Стефан да разказва..трудна работа!
-Хм..аз съм роден във Франция,имам брат-Деймън ии.. съм вапир от вече 58 години! - само това му идваше наум какво може да и каже.Но по изражението на лицето и позна,че не е достатъчно.
-Превърнаха ме по време на Втората световна война - добави Салватор като се опитваше да бъде мил.

Тези не вървяха при Силвър. Като не проявяваше интерес, нямаше защо да прави изкуствени гримаси и да се прави на такъв, какъвто не е. Сил просто се усмихна насилно и добави:
- Аз трябва да тръгвам.
Тя се обърна на другата посока и започна да върви бавно. Искаше да се прибере в дома си, да забрави за всичко, което `и се е случвало някога.
Продължаваше да вали порой, но Силвър не се интересуваше от това. Вече беше толкова мокра, че се чувстваше суха, не усещаше водата. Тя вървеше бавно, но с течение на времето започна да тича. Джапаше в локвите. Босите `и ходила бяха измръзнали, но тя не усещаше студ.
Скоро, тя вече си беше у дома.