В подножието на планината

Последните дни не бяха особенно добри за Тод,който беше се затворил вкъщи и не исакше да излиза навън.След последната среща с Кристин и това което му наговори,така се беше озлобил,че за последните дни успя да си го изкара върху няколко нещастника.Като отличен ловец и хищник,той бързо се справи с жертвите си и след като се нахрани с тях,духът му се ободри малко по-силно,но това не помогна да стене по-ведър.
Писна му вееч от всички и всичко и реши да си подари малко разходка за себе си и да избяга от проклетия град.Отдавна не беше ходил на планина,затова реши да си подари една разходка до нейното подножие,където да остане сам с себе си и да се полюбува на прекрасната гледка,която се откриваше.
Това не беше за изпускане и рано сутрента,събра някой неща и се отправи към върха.Беше се облякъл по-деебло,защото независимо от времето,там беше студено и трябваше да се подсигури от някой настинка.
За човешко същество целият път щеше да отнеме много време,но за такова създание това беше фасулска работа и като за един миг се озова там.
Можеше да почуства полъхът на природата,чуваха се песните на звуците и тази тишина,беше балсам за душата му.
Като начало остави нащета си на поляната и реши да се разхлади малко и като се съблече,се хвърли във водата,която беше приказно хладна и веднага му подейств като афродизиак.

Слънцето вече залязваше, небето беше покрито с красиви розово-оранжеви отблясъци. Рейвън вървеше между цветята и с тихи стъпки се насочваше към близкото езеро. Подножието на планината беше красиво място за разходка. Полъхваше лек ветрец и лалетата, които преобладаваха измежду другите цветя, се полюшваха лекичко. Клоните на дърветата сякаш танцуваха в ритъм с движенията на вятъра, езерото отразяваше цялата тази красота и я показваше чрез своята призма. Картината разкриваща се пред очите на вампирката, беше неотразима. Рейвън вече стигнала до езерото се загледа в огледално гладката му вода. Слънцето се скри под хоризонта, остана само спомена от светлите му лъчи, отразяващи се в езерото. Момичето се наведе и докосна с дългите си и студени пръсти водната повърхност. Откакто бе станала вампир, всичко беше толкова различно. Дори едно такова докосване се усещаше по друг начин. Рейвън седна на брега и се загледа в небето, вятъра малко по малко се усилваше, а черната ѝ коса като сянка се люлееше. На фона на всичко това, момичето изглеждаше като черно цвете, поникнало не където трябва.
Седейки така, съвсем сама вампирката можеше да размишлява да си припомня, да усеща аромата на отминалите спомени, на отминалото време, всичко, което беше и да помисли за това, което ще бъде...

Рейвън все така стоеше загледана в небето, мислейки си за живота си. Малко по малко звезди започваха да проблясват на небосвода, скоро луната щеше да изгрее. Вампирката сведе глава и се огледа, беше усетила някаква странна нечовешка миризма. След малко видя, че близо до нея на другия край на брега стоеше някакво момче. Той също като нея стоеше замислено на тревата и гледаше нанякъде. Аромата на момчето се носеше във въздуха и на Рейвън и беше ясно, че той не е човек, нито пък вампир. На момичето и стана любопитно, какво може да се крие зад външността му. Демон, ангел, или пък върколак? Напоследък виждаше толкова различни същества, че сякаш нищо не можеше да я изненада, но въпреки това любопитството я гризеше от вътре. Въпреки, че не беше от много общителните, Рейвън стана и започна да върви по брега, мислеше си да отиде при момчето и да го заговори.
Тя вървеше бавно, независимо, че можеше да е много по-бърза, черната ѝ рокля се влачеше по мократа трева, вятъра отново се бе усилил и повяваше косите ѝ като ураган. След няколко секунди Рейвън вече беше много близо до момчето, което очевидно бе разбрал, че не е сам. Момичето се приближи до него, а той се изправи бързо от тревата и застана срещу нея.
-Здравей.-каза Рейвън, а сивите и очи проблясваха любопитно. -Какво си имаме тук?

Момчето се представи на вампирката, когато тя се приближи вече беше сигурна, че той е върколак. Макар да не познаваше отблизо нито един от неговата раса, тя добре можеше да различи отличителните им белези и миризма. Момичето усети, че Джейк, както и се представи той, също е разбрал каква е тя.
-Аз съм Рейвън.-каза тя и погледна Джейк, на пръв поглед не изглеждаше опасен, поне така си мислеше Рейв, дано беше права. Момчето се премести на един камък на разстояние от езерото и седна на него. Рейвън също се приближи, тогава върколака я запита какво прави тук.
-Реших, че е подходящ следобед за една дълга разходка. А това е едно от най-красивите места тук.-каза Рейвън и се загледа във вече изгрялата луна, чийто нежни отблясъци се рееха в небето.
-Пълнолуние е, няма ли да ти подейства?-попита вампирката и леко се подсмихна, когато видя изненадата на Джейк.

Очевидно Джейк нямаше да се превърне във върколак заради луната, Рейвън имаше какво още да учи за съществата като него.
-Не мисли, че се притеснявам от това, че можеш да се транформираш. Просто не ми се ще да ставам свидетел на гледката.-каза вампирката и се усмихна. Докато казваше това на момчето, тя забеля как очите му започват бързо да променят цвета си, докато пак възвърнат предишния. Рейвън малко се изненада от това, но не каза нищо. Джейк беше загледан във водата и сякаш отново така замислен, както го беше видяла за първи път вампирката. Докато го гледаше погледът и се спря на една голяма татуировка на лявото му рамо, беше във формата на пълна луна. Рейвън много обичаше татуировките, тя същото имаше и смяташе след време да си направи още една, чакаше подходящия момент.
Изведнъж Джейк излезе от транса си и попита Рейв за причината поради, която тя дойде при него.
-Чисто любопитствто.-каза спокойно тя.-Не бях сигурна какво точно същество си, знаех само, че не си човек. Реших да рискувам и да се приближа, любопитството не е кой знае какво предимство, но аз не обичам да го притъпявам, оттдавам му се.-привърши Рейвън и погледна към ярко осветеното от луната и звездите небе.
След малко момичето отново сведе поглед и се обърна към Джейк:
-Имаш интересна татуировка, отдавна ли ти е?